Красиви думи и празни обещания,
излизащи от твоите уста,
а тези устни пробуждащи желания,
отдавна забравих им вкуса.
Парфюмът ти по мойта дреха,
някога уханен, вече изветря,
а над спомена за твоята усмивка
гъстата мъгла се разпростря.
Колко лесно беше да забравя,
че някога я имаше и моята душа.
И тичам аз през слънчогледови поля!
И рея се високо из безкрайни небеса!