Мрачна светлина

Красива е луната
и нежна е нощта.
Обгръща те бавно.
Потъваш в нейните прегръдки плавно.
Няма болка.
Няма самота.
Усещаш малката вселена
в твоя свят от топлота
и тази мрачна светлина
погалва всички сетива.
Някога в далечни дни
ще се сетиш за тези минути,
ще ги търсиш жадно,
ненаситно.
Брегът е убежището вечно,
където ще полегнеш
и тъй спокойно
ще поемеш
тази мрачна светлина.  

Очите на нощта

                Мракът, нежен и приятен, обгърнат в тишина, прегръща те и докосва всички твои сетива. И потъваш в незнайни светове и различни времена. Срещаш чужди хора и стари познати в измислени пространства. Влюбваш се и се водиш по ритъма на танца, а после се прехвърляш в други измерения и си на масата на някой минал крал или кралица. Чуваш името си като вик от непознат глас, но изгубваш се в тълпата, а накрая любовта обзема цялото ти тяло в прегръдката на оня странник, когото срещна в началото на вечерта.
                Лъчите светлина погалват, с цялата си нежност, твоите очи, твоята кожа. Новият ден започва с леката носталгия по нощните ти преживявания, потънала в сутрешното ти кафе. Споменът за тях обаче бързо изгаря, преплетен с цигарения дим и остава само бледото усещане за завършека на нощта.
                Някъде в следобедните часове се връщаш мислено назад. Някой те целуна на маскения бал в Париж, устроен от отдавнашен княз в големия дворец. Разтапяш се под звуците на саксофона, в малкото задимено барче, някъде в Ню Орлеанс. Надигаш чашата със зелената бира, а някой минава и ти слага шапка на която пише: ,, Честит Свети Патрик ’’ . Ах, Дъблин.
                Телефонът ти иззвънява и те изважда от този транс.
                – Ей, хайде да се видим след час? – Казва гласът от слушалката и ти се съгласяваш с усмивка на лице.
                Вече се намираш в някое малко кътче, а еспресото пред теб бавно изстива, докато ти разказваш как снощи срещна принц или принцеса, но не помниш точно, а после язди слон в далечна Индия. Ставаш и излизаш през вратата. Навън отново се смрачава, а лекият  вятър гали страните ти и разпилява косите ти.
                Прибираш се и се настаняваш удобно в малката си стая, далеч от света, а чашата с вино оставя своя отпечатък върху масата. Потъваш дълбоко в недрата на мрака.
                – Здравей, аз съм твоя спътник за нощта. – Чуваш някъде зад теб от някой неизвестен глас.