Lovely psycho

Once upon a time…
It was a night,
dark…and cold as ice.
And there was a man,
standing with his hat of mice,
dressed in coat of skin.
You’re maybe wondering,
or you already know-
he murders them for fun.

It was a night,
dark…and cold as ice.
And there was a shiny knife,
that glows on moonlight,
in his hand of steel.
And he was walking down the road.
And he was thinking about the things she said.
And his eyes were bloody red.

He chooses them by voice.
He calls them on the phone.
He talks to them with days.
He makes them love his ways.
He also sends them gifts.
And then he hits.

It was a night,
dark…and cold as ice.
And there was a woman,
standing with her glass of wine.
And she was there,
drinking to forget,
not dressed at all-just naked.
And she was waiting in the dark-cold night,
waiting for the man with hat of mice.
Because she had a little surprise.

And it was a night,
dark…and cold as ice.
And there was a man,
hanging from a tree.
And she thinks she sets them free.
And she thinks she lets them be.
But they all just dead,
while she drinks her wine in bed.

And then they met.
He got his human coat in hand,
and the knife was in his pants.
She was covered all in shadows,
just the wine had sparkles.
And then the game began.
Who’s gonna make it to the end?

The knife just shined,
but pretty words got it all covered.
A glass just broke,
but was this blood on the floor.

Once upon a time…
It was a morning,
sunless and cold,
a fog hid it all.
And there was a woman,
covered all in blood,
laying in her bed of gold.
And there was a man,
hanging from a tree,
with his hat of mice,
fallen under his feet.
She killed to set them free.
He killed them to be pleased.
But who got them both?
A lovely psycho or a ghost?

***

Гледаше тя някога там,
в очите негови-големи, кафяви.
Щастието й беше някъде там,
в усмивките му тъй прекрасни.

Всякога нейде, а никога тук,
и зимата с нова сила ще иде.
Навсякъде и никъде отново е студ.
Слънцето отдавна май си отиде.

Ах, пролет далечна,
почти илюзорна си ти,
също като усмивката му запечатана,вечна.
Ах, донеси й отново тез кафеви очи!

Кошмари и съновидения

Кошмари и съновидения,

а с тях и приказки красиви,

разказни със онзи глас-нежния,

на сянката с очи омайни.

 

И художника на безкрайните ливади,

с неговата четка от сълзи.

И Орфей застанал на Олимп върху скали,

разнасящ по света от арфа ангелските звуци.

И мирисът на пролетни цветя,

напомнящ детските игри.

 

Сънуваш бледните лица,

на забравени отдавна същества;

и спира стенния часовник,

за теб, за твоите слънца.

Сънуваш и спокойните звезди,

които държиш в шепата си,

полегнал на полето, лятна е нощта.

Сънуваш и затворник,

избягал надалеч от несправедливостта,

породена от човешка самота.

 

Оглеждаш се плашливо,

а листенце пада тъй красиво.

Покривка с есенните багри,

постила пътят под краката твои.

Слънцето е ниско,

а крилата вече те предават.

Слушаш, но не чуваш,

а тишина и демоните те погълват.

 

Бяло. Крие своите пороци,

зад маска тъй невинна.

Асмодий чака в тъмни улици,

ТЯ пак да стане грешна.

А този свят на чистота,

заблуждава всеки с лекота.

 

И чуваш птичките да пеят.

И слънчеви лъчи по тялото ти лазят.

И бавно отваряш ти очи.

И сънищата се превръщат във мъгли.

Дъждът

Снощи ти в съня яви ми се
и цвете тъй красиво подари ми.
И с усмивка бляскава събудих се.
И усетих слънчев лъч върху лице ми.

Но облак тъмен пропълзя
и слънцето погълна, което се опита
отново да изгрее, но за жалост не успя.
И дъждът пак заваля…

Илюзията за кратко беше,
красива с мирис на канела.
И дъждът всяка следа отмиваше.
И угаси усмивката, която доскоро бе горяла…

Някога…

Красиви думи и празни обещания,
излизащи от твоите уста,
а тези устни пробуждащи желания,
отдавна забравих им вкуса.

Парфюмът ти по мойта дреха,
някога уханен, вече изветря,
а над спомена за твоята усмивка
гъстата мъгла се разпростря.

Колко лесно беше да забравя,
че някога я имаше и моята душа.
И тичам аз през слънчогледови поля!
И рея се високо из безкрайни небеса! 

***

Вървиш… Поляна с поникнала трева и там едно сърце. Малко, неузряло, тепърва учещо се да тупти. Гледаш… Птичка без криле на самотното дърво по средата на поляната от нищо. Няма майка, ни подслон. Сама на клона и се мъчи да лети, но няма ни криле, ни глас да те повика. Усещаш… Сълза се стича. Но не е твоя. Нямаш чувства, нямаш и душа. Сълза на беден скитник минал покрай теб на полето, което няма край. Видя ли го? Не мисля, защото беше просто преминаваща душа, без тяло и материя. Слушаш… История се разказва някъде далеч. Приказка за любовта, която те убива, която ти не можеш да докоснеш. Песен се извива над полето от зеленина. Звуците на стара китара с изхабените струни. Но звуците са тъй красиви, също като девица – непокътната, чиста, невинна, която е далеч от живота, която съществува само в мислите. Лягаш… Росата попива в блузата ти. Тревата гъделичка врата ти, дланите ти, краката ти. Помирисваш… пролет и кокичета. Дъх на рози и люляк. Мириса те праща праща далеч, чувстваш рая и… Политаш… Носиш се в небето над поле от красота. Не можеш обаче да усетиш, не можеш да проникнеш. Стена от стъкла. Искаш да се добереш до това парче от чувства, парче светлина. Но ти си просто една керамична кукла. Къде е магьосникът от Оз се питаш. Та той даде смелост на лъва, а на теб какво? Искаш просто чувства, искаш всички онези човешки емоции. “Дороти, вземи ме с теб!“- крещиш на ум с глас на малко дете. Тичаш… Търсиш края на полето, защото там те чака твоята душа. Май не го намираш? Вземи този лист от самотното дърво. Остави го да поеме теб, остави го да те приюти. Виждаж… Мираж като в пустиня. Май седи човек на малък дънер и чете. Доближаваш се… Всичко изчезва като мъгла в ръцете ти. Луташ се… в рай, но без криле.

Мрачна светлина

Красива е луната
и нежна е нощта.
Обгръща те бавно.
Потъваш в нейните прегръдки плавно.
Няма болка.
Няма самота.
Усещаш малката вселена
в твоя свят от топлота
и тази мрачна светлина
погалва всички сетива.
Някога в далечни дни
ще се сетиш за тези минути,
ще ги търсиш жадно,
ненаситно.
Брегът е убежището вечно,
където ще полегнеш
и тъй спокойно
ще поемеш
тази мрачна светлина.