***

Гледаше тя някога там,
в очите негови-големи, кафяви.
Щастието й беше някъде там,
в усмивките му тъй прекрасни.

Всякога нейде, а никога тук,
и зимата с нова сила ще иде.
Навсякъде и никъде отново е студ.
Слънцето отдавна май си отиде.

Ах, пролет далечна,
почти илюзорна си ти,
също като усмивката му запечатана,вечна.
Ах, донеси й отново тез кафеви очи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s