Кошмари и съновидения

Кошмари и съновидения,

а с тях и приказки красиви,

разказни със онзи глас-нежния,

на сянката с очи омайни.

 

И художника на безкрайните ливади,

с неговата четка от сълзи.

И Орфей застанал на Олимп върху скали,

разнасящ по света от арфа ангелските звуци.

И мирисът на пролетни цветя,

напомнящ детските игри.

 

Сънуваш бледните лица,

на забравени отдавна същества;

и спира стенния часовник,

за теб, за твоите слънца.

Сънуваш и спокойните звезди,

които държиш в шепата си,

полегнал на полето, лятна е нощта.

Сънуваш и затворник,

избягал надалеч от несправедливостта,

породена от човешка самота.

 

Оглеждаш се плашливо,

а листенце пада тъй красиво.

Покривка с есенните багри,

постила пътят под краката твои.

Слънцето е ниско,

а крилата вече те предават.

Слушаш, но не чуваш,

а тишина и демоните те погълват.

 

Бяло. Крие своите пороци,

зад маска тъй невинна.

Асмодий чака в тъмни улици,

ТЯ пак да стане грешна.

А този свят на чистота,

заблуждава всеки с лекота.

 

И чуваш птичките да пеят.

И слънчеви лъчи по тялото ти лазят.

И бавно отваряш ти очи.

И сънищата се превръщат във мъгли.

Танцът на смъртта

Тя танцува с гарваните,
танцът на смъртта.
Усилва се с годините,
шепотът на съвестта.

Черните като катран очи,
дебнат от високо,
а тя трябва да мълчи,
тайните да погребе дълбоко.

Ловецът на души,
в нейната сянка се крие,
а дяволът зад ъгъла стои,
чака нова жертва да открие.

Демоните зад лика на щастието,
живеят в нейната душа.
Поглъщат я с времето,
докато бавно тя издиша.

Всяка стъпка оказва се грешна.
Тя в мрака потъва.
Пропада в дълбоката бездна.
Морето отдавна спря да бушува. 

Там

Там горе, на голата скала
е тялото на грешника,
а над него пирува лешояда
и подлата усмивка на смъртта.
Там високо в планината,
той търсеше свобода,
но намери своя край сега,
под тюркоазените небеса.
Там далече в пустошта,
той искаше да прочисти своята душа,
да избяга от собствената си съдба – 
да бъде роб на общността.
И там сред дивата природа,
където ден с нощта се слива,
срещна той смъртта,
освободен от тежестта.