Последният крадец

     Влиза в бара с походката на дива котка. Внимателно, с грация, се настанява на високия стол и с леко поклащане оправя огнените си коси. Дългата червена рокля приляга по нея, подчертавайки всяка нейна прелестна извивка. Оглежда се незабележимо и ето видя го – следващата й жертва, стои на своето място, вперил поглед в нея, тя видя, че я желае. Но всъщност кой не би? Та тя е перфектна.
     Играта започва. Поглежда го с котешките си очи, с желаещия поглед на опитен ловец, а по крайчеца на устата й започва да си личи усмивка, онази примамващата. Стръвта е пусната и не минава много време, плячката се хвана. Вече той седи с нея на бара, черпи я питие и гонитбата между котката и мишката е в разгара си. След няколко питиета и лек закачлив разговор, те се отправят към хотелската й стая. И така паяка вече е уловил мухата в паяжините си, остава само да се довърши започнатото.

     Никой не знае нейното име, всяка вечер тя е различна, наричат я различно, поздравяват я различни хора, градовете са различни. Тя идва и преди някой да е разбрал, със своята невероятна грация, се измъква и открадва поредното сърце. Отправя се към нов град и нова жертва, ново късче живот.
     Но нека ви издам една малка тайна, тя не винаги е била такава. Някога е обичала, с цялото си сърце и душа, но те късче по късче са били откраднати. Сега там има празна черна дупка, поглъщаща чуждия живот. Последният крадец, така я наричат. Сега тя притежава сърцата на много мъже, а нейното го няма завинаги.

     Врата се затваря зад гърба му, а единствената му мисъл е как тя ще свали дрехите си. Предлага му питие, а той с удоволствие приема и изсипва течността в гърлото си, последната, която някога ще получи.
     И ето той вече е по гръб върху копринените завивки в луксозната хотелска стая, а тя отгоре му, прави своите женски чудеса, които толкова влудяват мъжете. Изпълнен е с възбуда, въодушевление, страст, единственото, което му минава през ума е, колко голям късметлия е излязъл с момиче като нея. А тя наистина приличаше на момиче, макар всяко нейно движение да подсказваше хищната й природа.  

     Лежащи в огромното легло, допушваха своите цигари, а тя замисляше следващата си стъпка. Идваше момента на кулминацията, тогава, когато сърцето вече ще бъде в ръцете й. Всяка секунда от този ритуал е замислена прецизно и тя е готова за своя ход.
     Часовникът  бавно тиктака, а тя изважда пистолета, наглася заглушителя  и се обръща към своята жертва с чаровната усмивка на малък дявол. Той отвръща на този нейн жест и когато мозъкът му е разкъсван куршума, щастието все още седи на съседния стол и гледа. Наблюдава картината на унищожението, но там има и романтика. Слънцето прониква през ефирните пердета, огрява петънцата кръв, а те на светлината светят като рубини и облекчението обзема нейното съществуване. Взима ножа в ръка и извършва своята церемония, изпълнена с грациозност и внимание, усърдие като на първокласник.  И ето го сърцето, прави последните си напъни за туптене в нейните ръце, звучат като последни думи, приглушени, но кънтящи в пространството.

     Последният крадец, така я наричат. Взима чуждите сърца, за да създаде свое, отнема чуждите души, за да нахрани своята. Движи се със сянката на нощта и изчезва при първите лъчи на деня. Поредното сърце е в ръцете й. Един мъж се прости със своята свобода, но чувствата са само мираж в пустинята на нейната душа. Последният крадец, така се нарича призракът на самотата.