Кошмари и съновидения

Кошмари и съновидения,

а с тях и приказки красиви,

разказни със онзи глас-нежния,

на сянката с очи омайни.

 

И художника на безкрайните ливади,

с неговата четка от сълзи.

И Орфей застанал на Олимп върху скали,

разнасящ по света от арфа ангелските звуци.

И мирисът на пролетни цветя,

напомнящ детските игри.

 

Сънуваш бледните лица,

на забравени отдавна същества;

и спира стенния часовник,

за теб, за твоите слънца.

Сънуваш и спокойните звезди,

които държиш в шепата си,

полегнал на полето, лятна е нощта.

Сънуваш и затворник,

избягал надалеч от несправедливостта,

породена от човешка самота.

 

Оглеждаш се плашливо,

а листенце пада тъй красиво.

Покривка с есенните багри,

постила пътят под краката твои.

Слънцето е ниско,

а крилата вече те предават.

Слушаш, но не чуваш,

а тишина и демоните те погълват.

 

Бяло. Крие своите пороци,

зад маска тъй невинна.

Асмодий чака в тъмни улици,

ТЯ пак да стане грешна.

А този свят на чистота,

заблуждава всеки с лекота.

 

И чуваш птичките да пеят.

И слънчеви лъчи по тялото ти лазят.

И бавно отваряш ти очи.

И сънищата се превръщат във мъгли.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s