Някога…

Красиви думи и празни обещания,
излизащи от твоите уста,
а тези устни пробуждащи желания,
отдавна забравих им вкуса.

Парфюмът ти по мойта дреха,
някога уханен, вече изветря,
а над спомена за твоята усмивка
гъстата мъгла се разпростря.

Колко лесно беше да забравя,
че някога я имаше и моята душа.
И тичам аз през слънчогледови поля!
И рея се високо из безкрайни небеса! 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s